No Porn for Cuties

Стената крещи срещу мене: Обичам те! Със кънтящи на пусто Легион гласове На онези, които Преди и след време, Ще крещат до последния дъх На сърцето си Срещу същата тази стена И със мене. Есенно равноденствие, София, 2019 г.

Септември, 2019 г.

Побелели рачешки черупки Довлечени с прибоя А свраката във мен Мисли ги за перли. Септември, 2019 г., Ахтопол

Юли, здравей! Аз съм Август, помниш ли? Все още навънка е май, но             Гласовете от старите дворове                        Кънтят по пиянски познато                                    Под луната, която не свети за нас. Not anymore. Fuck!        А бих могла да те обичам... Юли, Пак чувам славеите             Между един и четири                         Всяка нощ ги чувам И знам, че ти ги чуваш            И отбягваш                        Също като себе си                                    И мене (инсомнията е голяма кучка) По дяволите тази оратория от нощни звуци!  Уплаши ли се, Юли? От песента им?      Или споделените погледи?                        И #странносилната химия?                                    От начина,                                                По който трепереше                                                    В ръцете ми                                                                       По време на оргазъм? Нещастник

Цял живот раста сред метални конструкции Забити дълбоко в земя железа Укротена светкавица във Фарадеева клетка Побесняла тъга на птича душа Мечтая за вятър да носи крилете ми И шепна с копнеж към стихийте навън Как искам да дойда със вас! Помогнете ми Да счупя затвора И да хвръкна... Насън Все още ме носят сълзите на бурята Аз летя вредом с тях насред вихрен поток Нагоре, нагоре Към вечното синьо Как искам да дишам! Нима е порок? Ще дойде тоз ден, обещава Зефира Па макар да си още в железния град Не забравяй: да бъдеш свободен е избор Щом веднъж го направиш Нямаш стъпки назад. На Изи, 2019 г.

I. Благодаря ти за аромата                     На прясно изпечени кифли Както и за рисунките на пеперуди                     Върху олющената балконска врата Чиито души долетяха до мен                    По пролетния вятър Гонейки се Откъм старите къщи по Пиротска. II. Софийската пролет мирише на вехта маза И на влажни изронени тухли. Тя ухае на синьо небе      На разцъфнали вишни          На задни дворове           На смях на дете             На любов               И на погледи скришни, Които си хвърляме Докато вървим във различни посоки.

I. Когато говориш с Бог, Оглеждай се за фракталите И за черно-белите птици           Със дълги пера във опашките, Които рисуват отговорите           На всички въпроси                      В небето. II. Когато говориш със Бог, Ослушвай се за междуредията, Които траят колкото човешки дъх И после се стапят,   За да се изникнат наново Някъде другаде. III. Когато говориш с Бог, Плачи!   Сълзите отмиват умората От това да си жив И от безкрайното търсене. Но най-вече от страха, Който ни пречи да бъдем деца. Отново.