Силфида
Цял живот раста сред метални конструкции Забити дълбоко в земя железа Укротена светкавица във Фарадеева клетка Побесняла тъга на птича душа Мечтая за вятър да носи крилете ми И шепна с копнеж към стихийте навън Как искам да дойда със вас! Помогнете ми Да счупя затвора И да хвръкна... Насън Все още ме носят сълзите на бурята Аз летя вредом с тях насред вихрен поток Нагоре, нагоре Към вечното синьо Как искам да дишам! Нима е порок? Ще дойде тоз ден, обещава Зефира Па макар да си още в железния град Не забравяй: да бъдеш свободен е избор Щом веднъж го направиш Нямаш стъпки назад. На Изи, 2019 г.
много хубави снимки, съдържат исключителна мистичност, духовност
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)
ОтговорИзтриванеМного красиви снимки! Обожавам битови, непринудени моменти - има нещо истинско в тях, не са нагласени, показват културата, ежедневието в една концентрирана светлина. Разбира се, харесвам такива снимки не само от България от всякъде по света. Имаше конкурс от нешънъл джиографик, в раздел хора и места тези снимки можеше да спечелят!
ОтговорИзтриванеСнимката със старият прозорец е много красива. Изглежда толкова автентично, точно като прозореца на дядо в старата къща едно време.
ОтговорИзтриванеБабата е много симпатична и изглежда мила женица, която седи в очакване да дойдат да я видят нейните деца или внуци, малко да я зарадват.Снимката с този череп ми изглежда малко страховит и винаги съм се чудела какво харесват в тях, та чак на стените да се качват тези трофеи, за мен лично е прекалено жестоко да показваш какво си убил!Снимката с прозореца е типична за по старите къщи, които по някакъв начин придават голям уют.Поздравления за хубавата фотография, ще очаквам и други в сайта!
ОтговорИзтриванеАко попадна сама в тъмното на това място и видя този череп, може би ще се стресна и ще се развикам.Не разбирам що за трофеи а това.Снимката е малко плашеща, а и в този черно бял вариант още повече.Иначе е направена отлично според мен.Бабата изглежда мила.Тази стара архитектура я възприемам , но само по селата.Прозореца е страхотен.Има формата малко на ромб, под странни размери е правен, но пък това му придава своят чар.
ОтговорИзтриванеМного приятни снимки, които като гледаш няма как да не ти изникне като спомен едно време при бабите как е било като отидем.Моята също имаше дървена пейка и отгоре покрито с подобно одеало.Седяхме си и си говорихме на дълго и широко.И тези стари стени, по които се вижда как е текла водата....колко позната гледка.Благодаря за статията, дано да продължавате в същият дух.
ОтговорИзтриване