No Porn for Cuties

Maybe all men got one big soul where everybody’s a part of. All faces are the same man, one big self. Everyone looking for salvation by himself. Each like a coal drawn from the fire.TRAIN V.O. Томи? Чуваш ли ме? Надявам се да ме чуваш… Вчера сънувах сън, трескаво златен, с много жега и пясък. А днес слънцето свети с особено усърдие, нищо, че е март. Мислите ми бавно оттичат по нагретия паваж. Сянка, спирка, хора, полъх на пролетен вятър иззад ъгъла. Вървя почти механично и мисля за вчерашния си кошмар. Затварям очи и пак се връщам там – припек, вечен и прашен, и магистрала през пустинята. Летя над пукащият се асфалт, яхнала Харлей (не, бебе, не знам кой модел, ти си по-наясно), с лъснали от пот ръце и избледнели татуировки. В това видение съм някъде далече, мисля си Аризона или ебем-ти-майката кой щат, но е по средата на нищото, толкова е тихо, че само асфалтът пука и вятърът пука, свистейки между изсъхналите ми устни. Прах. Ако не е прахта, ще си помисля, че съм в леярна. Междувременн...

В тясната мансарда въздухът спеше. Слънчевите лъчи мудно се стичаха през помътнелите прозорци, разтваряха се в прашната пелена и оставяха мазни петна по дъсченото дюшеме. Изведнъж се чу изтракване, последвано от изсъскана попържня. Два големи космати пръста бавно повдигнаха чаената лъжичка от пода и с още по-голямо внимание я върнаха в изрядната редица от себеподобните й, строени като за наряд върху захабения алуминиев умивалник. “Такаа”, продължи да мърмори Б., ”Дванадесет от сребърния комплект. Добро момче!” При тия думи той се извърна рязко и изкрещя на притихналата си събеседница: “Чу ли? А? Защо мълчиш, ма, кучко?” Той прекоси малката кухня, блъсна масата на страна, изви отпусната глава на момичето към себе си и извика още веднъж: “Защо мълчиш?” Пръските слюнка се стекоха по бледата й скула. Едното й око, все още притворено безучастно се вторачи в тавана. Б. изтръпна. Студена пот изби през осъзнаването на факта, че тя някак си не можеше да му отговори. Той стана бавно, отърквайки ...