No Porn for Cuties

Пилат Понтийски изтич а по лунната пътека към своето спасение. Хепи енд. Затварям последната страница на книгата. Трябва да изляза, но ми е трудно; тялото ми се струва бавно на фона на доскорошния полет на ум. Навън е студено и въздухът хруска между зъбите докато паля цигара. Красив залез. Червен.   Последните лъчи на слънцето довяха ято свраки. Огромно ято, което накаца по клоните пред терасата. Стотици бели и черни пера. Плясък на криле, вирнати опашки. Явно искаха да ми покажат, че не са се отказали от мен. Сетих се за песента, с която се събудих от онзи кошмар. The moon, I loved the moon. And you. I love you. Легло покрито с ябълки. И прекрасния психопат до мен, ръка в ръка, ние се смеехме. Черните му кичури падаха над лицето, така че само усмивката му се виждаше. Той рядко се смее. Подадох му ябълка, той я пое и се наведе над мен. Целунахме се. Обхвана ме страх. Аз съм Гарвановата щерка, която вие към луната, но луната е така красива, че сякаш ми отговаря

Да сънуваш мъртвия си дядо, как седите на една тераса в някакъв град, нещо средно между Пловдив и Плевен, да седите в двата края на една маса и да ядете домати, големи розови домати и биволско сирене, а дядо ти се смее и разказва, как е станал байкър и има БМХ, и ходи за вестници до центъра и всичко е наред; понякога даже скача от бордюрите и от дуварите, а понякога даже от 100 метра скача с байка си, така казва, аз също скачам, дядо, и нямам проблем с приземяването, нищо, че моето колело не е БМХ, ами някакво, което си поръчах от Англия и ми беше малко, но пак става; той се смее, смеем се заедно, а майка ми ни се кара, че сме ненормални, нищо не разбираш, ѝ вика дядо ми, животът е чудесен. Той има същата фанелка като мен, зелена, пише Do Not отгоре ѝ, кестените по улицата са прегорели от слънцето, мирише на липи, а мъртвият ми дядо е свободен.

I will hurt you for this. I don't know how yet, but give me time. A day will come when you think yourself safe and happy, and suddenly your joy will turn to ashes in your mouth, and you'll know the debt is paid. George R.R. Martin, A Clash of Kings