No Porn for Cuties

Или ода за Малката Пишка Source:  Cyanide and Happiness Малката Пишка влезе с гръм и трясък в живота ми в три през нощта посредством кратко, но многозначително фейсбук съобщение, гласящо:  „ Do you like small cock humiliation?” .  Някаква изгубена душа очевидно търсеше начин да удави самотното си (и малокалибрено) съществуване в морето от интернет помия, но не това бе важното в тая случка. Важното бе, че се замислих. И то сериозно. Какво им бе чак толкоз лошото на малките пишки? И има ли изобщо размерът значение? Признавам си, аз съм алчна; в редките случаи, в които съм попадала на Малки Пишки, срещите ни са били толкова краткотрайни, че така и не успях да опозная същността и достойнствата им. Стигала съм до там, че при една подобна гледка избухнах в такъв смях, че да имаше едно лесно собственикът на Пишката щеше да ме застреля. А можеше ли да не съм права? Можех ли да се окажа поредната жертва на стереотипите и предразсъдъците? Вероятно заслепена от двадесет и нагор

Историите са за разказване. За това са създадени, в крайна сметка, било то заченати на бял лист, просмукали се по тъмна доба след нечие докосване или просто отразени в очите на дете. Веднъж настанили се в главата ти, историите започват да правят това, което умеят – да живеят. Те хубаво живеят, но тъй като с течение на времето стават все по-големи и по-истински, главата ти вземе че им отеснее в един момент и тогава... Тогава историите избухват, подобно на пролет, взрив, или писък насред тълпата, и настава една такава мътна и кървава... Историите са за разказване. Те са и благословия и проклятие, което трябва да се разлее из света. Пък каквото ще да става. *** Една такава история шепти шугаво в главата ми от няколко години. Както всяка история, започна някак си тихо, на пръсти. С едно телефонно обаждане. Беше тогава подранила пролет, тежка и плътна като юни, макар и да беше само април. По онова време бях - така да се каже - осиновена от банда североизпаднали катили. Танць