No Porn for Cuties

И така, мили деца, иде ред и на часа по химия. Темата за днес е : Какви боклуци пушите продавани под формата на ЛЕГАЛНА ДРОГА? Вчера имаше една доста неприятна случка със SMOKE XXXX (може да се закупи абсолютно спокойно от магазин Нирвана до НДК), която можеше да завърши мега зле. И това с човек, който - така да се каже - има достатъчно опит с всякакви опиати.  Smoke XXXX няма указан състав на опаковката. Нормален сърч в Google, дори в специфични форуми за наркотици (има такива), не дават отговор на въпроса какво аджеба слагат мистериозните производители в този крап. Говорейки за производители, като изключим няколко лаборатории в САЩ с неизяснен статут, основното количество от митичната дрога се произвежда в Пакистан, Индия, Китай и (!) Нова Зеландия. След малко повече ровичкане се оказа, че някакъв пич в The Anarchist Cookbook forum има идея за състава на Smoke XXXX (не цитирам дословно): JWH-018 Some research chemicals (most probably cb47'4#7) (possibly)

Синеморец, 2010 г.

Или ода за Малката Пишка Source:  Cyanide and Happiness Малката Пишка влезе с гръм и трясък в живота ми в три през нощта посредством кратко, но многозначително фейсбук съобщение, гласящо:  „ Do you like small cock humiliation?” .  Някаква изгубена душа очевидно търсеше начин да удави самотното си (и малокалибрено) съществуване в морето от интернет помия, но не това бе важното в тая случка. Важното бе, че се замислих. И то сериозно. Какво им бе чак толкоз лошото на малките пишки? И има ли изобщо размерът значение? Признавам си, аз съм алчна; в редките случаи, в които съм попадала на Малки Пишки, срещите ни са били толкова краткотрайни, че така и не успях да опозная същността и достойнствата им. Стигала съм до там, че при една подобна гледка избухнах в такъв смях, че да имаше едно лесно собственикът на Пишката щеше да ме застреля. А можеше ли да не съм права? Можех ли да се окажа поредната жертва на стереотипите и предразсъдъците? Вероятно заслепена от двадесет и нагор

Историите са за разказване. За това са създадени, в крайна сметка, било то заченати на бял лист, просмукали се по тъмна доба след нечие докосване или просто отразени в очите на дете. Веднъж настанили се в главата ти, историите започват да правят това, което умеят – да живеят. Те хубаво живеят, но тъй като с течение на времето стават все по-големи и по-истински, главата ти вземе че им отеснее в един момент и тогава... Тогава историите избухват, подобно на пролет, взрив, или писък насред тълпата, и настава една такава мътна и кървава... Историите са за разказване. Те са и благословия и проклятие, което трябва да се разлее из света. Пък каквото ще да става. *** Една такава история шепти шугаво в главата ми от няколко години. Както всяка история, започна някак си тихо, на пръсти. С едно телефонно обаждане. Беше тогава подранила пролет, тежка и плътна като юни, макар и да беше само април. По онова време бях - така да се каже - осиновена от банда североизпаднали катили. Танць

Me: Ok, so what happened in Sodom? Did you smite them with your laser beams?  God: No I didn't smite them with my laser beams. What is it like?  Me: It feels like a god!  God: Smite them with my laser beams feels like a god? What else feels like that?  Me: Fucking sheep  God: Are you a student?   Me: No, I am a grandmother God: Good news: you are a grandmother. What is your profession?   Me: I am a doctor in a mental hospital  God: Great.   You are a doctor in a mental hospital? How do you like your work?   Me: Raw and covered with feces  God: What kind of fashion do you like?  Me: Naked and oiled  God: You talk like a man...

Мисля си напоследък, че родната правораздавателна (и законодателна) система може да се конкурира по нелогичност със сюжетна линия във филм на Линч. Арестуват Чочо Пернишки за отвличане, за което твърди, че е натопен от същите ченгета, които го пребиват и му чупят пръстите, а пък той да им го върне се самоубива с ПОЛИЦЕЙСКИ пистолет с ТРИ изстрела в главата (Чората anyone???)... Или пък арестуват най-логичния заподозрян за убийството на Яна, човекът, който е бил с нея в предполагаемото ВРЕМЕ НА УБИЙСТВОТО й, но пък го пускат милия, след като по СКАЙП споделя "истината" за вечерта с ЖУРНАЛИСТ (нова длъжност в следствието?), а БоКо обяснява на целокупната общественост как било нормално и типично ПО МЪЖКИ да изчукаш някои в храстите и после да го зарежеш тихомълком на произвола на съдбата... На кучетата даваме пържоли за добре свършена работа, а археолозите са дегенерати, защото се опитват да вършат добре своята...  БоКо и Ко се отмятат от изказванията си по-бързо отколкото С