#nomorebaddreams
Пилат Понтийски изтич а по лунната пътека към своето спасение. Хепи енд. Затварям последната страница на книгата. Трябва да изляза, но ми е трудно; тялото ми се струва бавно на фона на доскорошния полет на ум. Навън е студено и въздухът хруска между зъбите докато паля цигара. Красив залез. Червен. Последните лъчи на слънцето довяха ято свраки. Огромно ято, което накаца по клоните пред терасата. Стотици бели и черни пера. Плясък на криле, вирнати опашки. Явно искаха да ми покажат, че не са се отказали от мен. Сетих се за песента, с която се събудих от онзи кошмар. The moon, I loved the moon. And you. I love you. Легло покрито с ябълки. И прекрасния психопат до мен, ръка в ръка, ние се смеехме. Черните му кичури падаха над лицето, така че само усмивката му се виждаше. Той рядко се смее. Подадох му ябълка, той я пое и се наведе над мен. Целунахме се. Обхвана ме страх. Аз съм Гарвановата щерка, която вие към луната, но луната е така красива, че сякаш ми отговаря