#nomorebaddreams_vol2
Спя и сънувам:
че отиваме двете с К. на концерт на в Пловдив, спахме в една разрушена детска градина до Амфитеатъра, защото всички места бяха заети. на стените на детската градина прожектираха кадри от някакво детско тържество от 1967-ма година, прогорени неми сцени на спретнати деца с престилки и дълги чорапки, смееха се нещо, на нас ни дадоха от тортата с К. да се почерпим и не ги чувахме какво пеят, ами само прожекционния апарат чувахме в тази тишина под срутения покрив; а после отидохме да чуем Робърт Плант, но имаше толкова много хора, че седнахме отвън да да гледаме маранята над Марица... хората се сбиха, хоро играха, дори Робърт Плант не искаше да е вътре и поседна при нас на стъпалата и се усмихна, беше остарял, искаше да отиде до планината зад полето, каза, но нямало влакове, всичко било пълно, че хората все пътуват нанякъде и за него не останало място. а, викам, влаковете са спрели там зад реката и на никъде не текат, спокойно, ще вземем самолет. той ме прегръща, ама не иска да си правим селфита, щото пак си е отрязал косата; даваме му сандвич с пушено сирене, благодаря, отвръща, аз много обичам пушено сирене. под нас милицията арестува хората защото са потни и в анцузи, разгеле, си мисля, в тази мараня само потни хора ми липсват, а маранята верно е огромна и вече обгръща хоризонта, и всичко, и ние тръгваме към върха на планината, където е застинало досущ като в една пролетна сутрин на лозята над варна преди 17 години, всичко е кадмиево жълто, а слънцето има хало, там плаках, но не знам защо, не си спомням, трябваше да бързам за самолета, но К. ме заведе на басейн, май Мария Луиза беше този басейн и се оказа, че пак са го отворили и са разчистили храстите около кулите, направили нови басейни хората, каза Н. докато ни развеждаше в една количка за голф, но са infinity басейни и не си личат в гората, та трябва да ви ги покажа аз, иначе ще се изгубите. имаше джунгла, пак тази мараня се виеше под бледото слънце, и намерихме басейните, бяха два, в единия имаше умряла крава и аз не исках да влизам, макар отдолу водата да бе чиста и да се виждат руините на римските бани, но другия беше покрит с лилии и ми хареса, а като се гмурнах видях трите феи, които ходеха в тунелите под лилиите, и дълбок беше този басейн, и прохладен... навън вече разбрах, че имам пеперудени крила, бели, най-обикновенни, като на зелева пеперуда, нали, с две черни петънца, но К. и каменният сатир, който пазеше тайните, ми казаха, че всъщност много ми ходят.
И те така...
че отиваме двете с К. на концерт на в Пловдив, спахме в една разрушена детска градина до Амфитеатъра, защото всички места бяха заети. на стените на детската градина прожектираха кадри от някакво детско тържество от 1967-ма година, прогорени неми сцени на спретнати деца с престилки и дълги чорапки, смееха се нещо, на нас ни дадоха от тортата с К. да се почерпим и не ги чувахме какво пеят, ами само прожекционния апарат чувахме в тази тишина под срутения покрив; а после отидохме да чуем Робърт Плант, но имаше толкова много хора, че седнахме отвън да да гледаме маранята над Марица... хората се сбиха, хоро играха, дори Робърт Плант не искаше да е вътре и поседна при нас на стъпалата и се усмихна, беше остарял, искаше да отиде до планината зад полето, каза, но нямало влакове, всичко било пълно, че хората все пътуват нанякъде и за него не останало място. а, викам, влаковете са спрели там зад реката и на никъде не текат, спокойно, ще вземем самолет. той ме прегръща, ама не иска да си правим селфита, щото пак си е отрязал косата; даваме му сандвич с пушено сирене, благодаря, отвръща, аз много обичам пушено сирене. под нас милицията арестува хората защото са потни и в анцузи, разгеле, си мисля, в тази мараня само потни хора ми липсват, а маранята верно е огромна и вече обгръща хоризонта, и всичко, и ние тръгваме към върха на планината, където е застинало досущ като в една пролетна сутрин на лозята над варна преди 17 години, всичко е кадмиево жълто, а слънцето има хало, там плаках, но не знам защо, не си спомням, трябваше да бързам за самолета, но К. ме заведе на басейн, май Мария Луиза беше този басейн и се оказа, че пак са го отворили и са разчистили храстите около кулите, направили нови басейни хората, каза Н. докато ни развеждаше в една количка за голф, но са infinity басейни и не си личат в гората, та трябва да ви ги покажа аз, иначе ще се изгубите. имаше джунгла, пак тази мараня се виеше под бледото слънце, и намерихме басейните, бяха два, в единия имаше умряла крава и аз не исках да влизам, макар отдолу водата да бе чиста и да се виждат руините на римските бани, но другия беше покрит с лилии и ми хареса, а като се гмурнах видях трите феи, които ходеха в тунелите под лилиите, и дълбок беше този басейн, и прохладен... навън вече разбрах, че имам пеперудени крила, бели, най-обикновенни, като на зелева пеперуда, нали, с две черни петънца, но К. и каменният сатир, който пазеше тайните, ми казаха, че всъщност много ми ходят.
И те така...
Коментари
Публикуване на коментар