The Hunter, the Poet and the Little Prince

И докато я гледах дълго в онази нощ, си мислех как историите се повтарят в шибан кръговрат, с различни герои и с подобни ситуации, и как в крайна сметка никога не можеш да предпазиш някой от съдбата му. Как за да се превърнем в това, което винаги сме били, трябваше да поемем по заобиколния път към себе си, наместо да ползваме преки пътища.

И как всъщност времето не съществува ако го погледнеш отгоре.

И как всяка една наша история продължава да живее и след като сме се отклонили от пътя ѝ и сме поели по друг.

И как всичките ни истории се разстилат като клоните на огромно дърво, и се омешват с клоните на другите около нас, докато целият небосвод не се превърне в мрежа, с която ловим звездите.

И как животът ни може да се сведе до поредица от образи, за които времето не е фактор, защото битието им е трансцедентно и се разгръща едновременно. И за да видиш истинската си същност, трябва да ги наложиш, подобно на диапозитиви: един върху друг, едновременно, тук-и-сега. Докато пред погледа ти не изплува от мъглата образът, който цял живот се опитваш да нарисуваш по спомен.

Откъс "Ловецът, Поетът и Малкият Принц",

2019 г.