Силфида
Цял живот раста сред метални конструкции Забити дълбоко в земя железа Укротена светкавица във Фарадеева клетка Побесняла тъга на птича душа Мечтая за вятър да носи крилете ми И шепна с копнеж към стихийте навън Как искам да дойда със вас! Помогнете ми Да счупя затвора И да хвръкна... Насън Все още ме носят сълзите на бурята Аз летя вредом с тях насред вихрен поток Нагоре, нагоре Към вечното синьо Как искам да дишам! Нима е порок? Ще дойде тоз ден, обещава Зефира Па макар да си още в железния град Не забравяй: да бъдеш свободен е избор Щом веднъж го направиш Нямаш стъпки назад. На Изи, 2019 г.