Силфида

-
Цял живот раста сред метални конструкции
Забити дълбоко в земя железа
Укротена светкавица във Фарадеева клетка
Побесняла тъга на птича душа
Мечтая за вятър да носи крилете ми
И шепна с копнеж към стихийте навън
Как искам да дойда със вас!
Помогнете ми
Да счупя затвора
И да хвръкна...
Насън
Все още ме носят сълзите на бурята
Аз летя вредом с тях насред вихрен поток
Нагоре, нагоре
Към вечното синьо
Как искам да дишам!
Нима е порок?
Ще дойде тоз ден, обещава Зефира
Па макар да си още в железния град
Не забравяй: да бъдеш свободен е избор
Щом веднъж го направиш
Нямаш стъпки назад.


На Изи, 2019 г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Има ли размерът значение?

-
Изображение
Или ода за Малката Пишка Source:  Cyanide and Happiness Малката Пишка влезе с гръм и трясък в живота ми в три през нощта посредством кратко, но многозначително фейсбук съобщение, гласящо:  „ Do you like small cock humiliation?” .  Някаква изгубена душа очевидно търсеше начин да удави самотното си (и малокалибрено) съществуване в морето от интернет помия, но не това бе важното в тая случка. Важното бе, че се замислих. И то сериозно. Какво им бе чак толкоз лошото на малките пишки? И има ли изобщо размерът значение? Признавам си, аз съм алчна; в редките случаи, в които съм попадала на Малки Пишки, срещите ни са били толкова краткотрайни, че така и не успях да опозная същността и достойнствата им. Стигала съм до там, че при една подобна гледка избухнах в такъв смях, че да имаше едно лесно собственикът на Пишката щеше да ме застреля. А можеше ли да не съм права? Можех ли да се окажа поредната жертва на стереотипите и предразсъдъците? Вероятно заслепена от двадесет и нагор
Прочетете още

United Dead Artists и мистерията с междуетажното порно

-
Изображение
Reinhard Scheibner, Horny Върви ми да се влюбвам баш новогодишно. Този път обектът на нечестивите ми страсти (то при мен влюбването си е мътна и кървава - направо апокалиптична - афера) бе едно тесте апокрифно изглеждащи комикси, без заглавие или автор, но пък придружено от подобаваща за мистериозния фактор на историята откривателска сага. Всичко започва преди три години в един от осемнадесететажните блокове на Деян Белишки, в който за по-интересно асансьорът спирал само на 3-ти, 7-ми, 10-ти и така нататъка рандом етаж. Лицето Вендета, любимка на металните детектори по летищата (познайте защо), живеела в онзи мътен период някъде по етажите на въпросния блок попадащи извън асансьорния шифър. Така й се налагало всекидневно да влачи себе си плюс детска количка нагоре-надолу по стълбищата. Съдбата си знае работата, обаче, и по време на поредното си стълбищно приключение мацката забелязала, че между 2-рия и 3-тия етаж на блока неизвестно нам лице оставя вестници и списания върху
Прочетете още