Nocturno

Доброто при алкохолизма са онези 18 часа на безвремие.

Събуждането ти прелива в първата бира, още към десет часа; обядът ти се превръща в поредната порция етанол; времето се забавя, застива, към три часа вече си отвъд и те няма. Дори да оцелееш във вечерта, светът в своята слятост няма участие в личното ти битие. Всяка следваща чаша е все по-лека, по-естествена, няма я, не ги помниш, няма значение колко са всъщност. Ти си светът. Твоят свят.

Няма кой да ти го отнеме.

Хубавото на алкохлизма са онези 18 часа на безвремие. Безвремие, в което всяка мисъл потъва. Дори да ти хрумне нещо негативно, следващата чаша го отмива, то се приплъзва по повърхността на съвършенния ти нихилизъм и го няма. Няма болка, няма самосъжаление; всъщност, Бакхус постигна това, което Буда никога не успя – премахна самобичуването на Иисус, без да го лиши от прозрението на исихаста.

Ти си недосегаем.

Времето е гумено понятие. Надигаш глава, а светлината бавно обгръща остатъка от реалността – чиста красота. Бавно, нелогичните чувства и проблеми се разгъват в онази гума, арабика или циганика, майната му, и се се превръщат в прекрасна хумореска. Мисълта ти, лишена от емоция, разрязва с нож плътта около теб. Един могъщ ледоразбивач сред смъртните.

Наздраве! Ти ще живееш вечно.

Поне до следващата утрин.