No Porn for Cuties

Reinhard Scheibner, Horny Върви ми да се влюбвам баш новогодишно. Този път обектът на нечестивите ми страсти (то при мен влюбването си е мътна и кървава - направо апокалиптична - афера) бе едно тесте апокрифно изглеждащи комикси, без заглавие или автор, но пък придружено от подобаваща за мистериозния фактор на историята откривателска сага. Всичко започва преди три години в един от осемнадесететажните блокове на Деян Белишки, в който за по-интересно асансьорът спирал само на 3-ти, 7-ми, 10-ти и така нататъка рандом етаж. Лицето Вендета, любимка на металните детектори по летищата (познайте защо), живеела в онзи мътен период някъде по етажите на въпросния блок попадащи извън асансьорния шифър. Така й се налагало всекидневно да влачи себе си плюс детска количка нагоре-надолу по стълбищата. Съдбата си знае работата, обаче, и по време на поредното си стълбищно приключение мацката забелязала, че между 2-рия и 3-тия етаж на блока неизвестно нам лице оставя вестници и списания в...

Всяка следваща нова година минава много по-бързо от предходната. Не знам дали е само личен феномен, но сякаш количеството моменти, които си заслужават, започва да намалява подобно на откъснати крайници на клоун, правещи неприлични жестове от разстояние. Всичко взема да се слива в общата маса от случки, които...  Ииии, пак си загубих мисълта. Не знам дали е от възрастта. Та, "моментите" минават, без да ме докоснат. Красота, но отдалече. Всичко е красота. И тъга. Никога не съм била трезвена на нова година, но сега съм. Една особена трезвеност, отвъд алкохолния градус и прочее шит. Цялото ми съзнание крещи. Марино моме, нямам идея дали това е носталгия, "синдромът на Златният Век" или анахронна дисплазия – заеби, куме, с очите на Тези–които–вече–са–били–там Там е много по-красиво от Тук. Или когато и да е било. Да бъде. Свобода. Вечна свобода. Нещо от мен липсва. Искам да рестартирам. Tabula rasa. Да изчезна. Но това ли съм аз ? Трябва да мог...