United Dead Artists и мистерията с междуетажното порно

Reinhard Scheibner, Horny

Върви ми да се влюбвам баш новогодишно.

Този път обектът на нечестивите ми страсти (то при мен влюбването си е мътна и кървава - направо апокалиптична - афера) бе едно тесте апокрифно изглеждащи комикси, без заглавие или автор, но пък придружено от подобаваща за мистериозния фактор на историята откривателска сага.

Всичко започва преди три години в един от осемнадесететажните блокове на Деян Белишки, в който за по-интересно асансьорът спирал само на 3-ти, 7-ми, 10-ти и така нататъка рандом етаж. Лицето Вендета, любимка на металните детектори по летищата (познайте защо), живеела в онзи мътен период някъде по етажите на въпросния блок попадащи извън асансьорния шифър. Така й се налагало всекидневно да влачи себе си плюс детска количка нагоре-надолу по стълбищата.

Съдбата си знае работата, обаче, и по време на поредното си стълбищно приключение мацката забелязала, че между 2-рия и 3-тия етаж на блока неизвестно нам лице оставя вестници и списания върху парното.

Един ден измежду Парарелитата от 70-те и списанията Лик се появил комикс. Твърди корици, заглавие йок, а вътре... ооо, ами вътре било нещо като раят! Или поне това, което аз бих нарекла рай (макар и заинтригувана, Вендета определи съдържанието му като "ебати извращенията"). Решила да не го взима, нали, щото все пак неизвестното нам лице, което снабдявало междуетажното пространство с антикварна преса, все пак било неизвестно, а съдейки по съдържанието на порно памфлетите - вероятно и психичноболно. Ама любопитството си е движеща сила на прогреса и след няколко дни, в които парното усъмвало с нов, различен комикс, мацката се престрашила и мушнала поредното самиздат парче в чантата с памперсите. Така, мили деца, се сдобихме с част от творчеството на Frédéric Fleury, а именно тази прелест:

Frédéric Fleury, La passion du bois

След като нямало фатални последици нито за нея, нито за световния мир, тя продължила да събира следващите броеве на междуетажната порно колекция. И така до момента, в който се наложило да смени квартирата. Дали неизвестният просветител продължава да разпространява благата вест и до днес, остава мистерия. Трябва да му се признае на човекът, че е открил Бог, поне в някаква обскурна форма, а и самата история си беше забавна.

Истината е малко по-прозаична от неумелите ни опити да отгатнем самоличността на неизвестното нам лице и както с повечето колоритни визуализции, тя ни доведе до Франция.

(Правя малка скоба: мое мнение е, че от Франция не можеш да очакваш кой знае какво, като изключим няколко добри вина, един наръч мухлясали сирена и порно. Извратено, прекрасно, смърдящо на фекалии порно. В това отношение хората имат традиции (Сад, Батай, Нин...) и си ги тачат, така че нищо лошо за Франция повече (note to self.) Затварям скобата.)

Книжлетата се оказаха творение на една купчина графични автори, обединени под шапката на издателството United Dead Artists, специализирало се в печатането на "книжки за възрастни". Практика им е да крият името на автора някъде сред страниците на комиксите, от които до този момент имат към двадесетина авторски публикации и няколко сборника. Чудесни хора, казвам ви, особено главният редактор Stéphane Blanquet, който очевидно си е някво име във френската арт сцена и чиито работи можете да видите на сайта му.

Както и тук.

Да се върнем обаче на междуетажното порно. След няколко години отлежаване във Вендетините шкафове, книжлетата ми бяха връчени като новогодишен подарък или за отговорно съхранение - както дойде - и с пояснението, че аз "на такива работи се кефя".

Истината всъщност е, че се кефя много, и то именно защото е различно. А разилчно е нещо, което днес трудно ще намериш в Brazzers (примерно). Както и да го погледна, през последните петнадесет години  порното започна да става все по-безлично, стерилно и изкуствено. И взе да се появява навсякъде, което някак си го принизи до стока за масова употреба. Лошо няма, но с вагиналното окосмение изчезна и част от чара на това (поне според мен) изкуство, порно актрисите сега ги произвеждат на конвейр, а порно актьорите отделят повече време на стилизирането на косата си отколкото на мръсното, грубо и мазно ръгане на путки, задници и олигавени усти, което уж им е работата. Пластмасово разочарование е шибаният мейнстриий, period. Колкото и нагласени камшици и режисирани публични унижения да вмъкнат в цялата кочина, нищо не може да върне тънкия чар на фетишизма обратно в хорските глави, плътта е до такава степен на показ, че вече не е интересна, освен ако не е окичена с хермафродитски комплект органи и так дальше.

Спирам с философиите. In the end of the day, porn for cuties does not have a place in my universe.

И така ми харесва.