No Porn for Cuties

Из телефонен разговор: D: Трябва да вляза в някой магазин за дрехи и да задам следния въпрос: „А имате ли яке, което да стои добре и на мен, и на Ясер Арафат?“ M: Не, не, по-скоро трябва да ги питаш, ама така учтиво: „Имате ли яке което ДЕФИНИРА еднакво добре и мен, и Ясер Арафат?“ и да посочиш до себе си, все едно и той е там. Така де, да го огледат. D: Именно. Ще кажа, ето ме мен, ето го и Ясер Арафат (соча празното пространство); бихте ли ни насочили към яке, което да отива на интелектуалец-ислямист?Представяш ли си как ще ме изгледат? M: Представям си как охраната ще те изведе на улицата пред магазина, бавно и внимателно, като дете с кретенизъм, ще звъннат на някой SWAT екип, който ще дойде и ще те взриви посредством контролирана експолозия, за да се избегнат по-нататъшни жертви. Все едно си забравен куфар на летището. И, и, и тогава някой емигрант ще снима цялото нещо с iPhone-a си и ще го качи на Twitter-a на Daesh, и ти ще бъдеш превърнат в светец-жертва в и...

Спя и сънувам:  че отиваме двете с К. на концерт на в Пловдив, спахме в една разрушена детска градина до Амфитеатъра, защото всички места бяха заети. на стените на детската градина прожектираха кадри от някакво детско тържество от 1967-ма година, прогорени неми сцени на спретнати деца с престилки и дълги чорапки, смееха се нещо, на нас ни дадоха от тортата с К. да се почерпим и не ги чувахме какво пеят, ами само прожекционния апарат чувахме в тази тишина под срутения покрив; а после отидохме да чуем Робърт Плант, но имаше толкова много хора, че седнахме отвън да да гледаме маранята над Марица... хората се сбиха, хоро играха, дори Робърт Плант не искаше да е вътре и поседна при нас на стъпалата и се усмихна, беше остарял, искаше да отиде до планината зад полето, каза, но нямало влакове, всичко било пълно, че хората все пътуват нанякъде и за него не останало място. а, викам, влаковете са спрели там зад реката и на никъде не текат, спокойно, ще вземем самолет. той ме прегръща, ама не...