#IRL abstractions

Из телефонен разговор:

D: Трябва да вляза в някой магазин за дрехи и да задам следния въпрос: „А имате ли яке, което да стои добре и на мен, и на Ясер Арафат?“

M: Не, не, по-скоро трябва да ги питаш, ама така учтиво: „Имате ли яке което ДЕФИНИРА еднакво добре и мен, и Ясер Арафат?“ и да посочиш до себе си, все едно и той е там. Така де, да го огледат.

D: Именно. Ще кажа, ето ме мен, ето го и Ясер Арафат (соча празното пространство); бихте ли ни насочили към яке, което да отива на интелектуалец-ислямист?Представяш ли си как ще ме изгледат?

M: Представям си как охраната ще те изведе на улицата пред магазина, бавно и внимателно, като дете с кретенизъм, ще звъннат на някой SWAT екип, който ще дойде и ще те взриви посредством контролирана експолозия, за да се избегнат по-нататъшни жертви. Все едно си забравен куфар на летището. И, и, и тогава някой емигрант ще снима цялото нещо с iPhone-a си и ще го качи на Twitter-a на Daesh, и ти ще бъдеш превърнат в светец-жертва в името на радикалния Ислям, световна сензация, ще има възгласи „аллах акбар“ със снимката ти в ръка и прочее...

D: И да, и ще има един там, на Пиротска, който вижда как ме взривяват – а те всъщност ще са поредица от мини-експлозийки, ще почнат от краката и ще продължат нагоре за максимално плавно срутване – и тогава той ще извика „They killed Yasser Arafat! Bastards!”!

M:Bastards, ами! Но не, не виж, ти забравяш най-важното: без да си положил каквито и да е усилия, де факто ще се сдобиеш със 70 девственици пост мортем. Ебати далаверата! Ще бъдеш превърнат в пример за подрастващите терористи, без дори да си убил един човек! Представяш ли си?

D: Чу-десно!

M: А може би в един момент ще се усетят, че ти всъщност си бил следващия аватар на Ясер Арафат, който пък от своя страна е бил поредното превъплъщение на Мохамед, а той пък на Иисус, и тогава на всички ще им светне, че реално ние – така де, те, християни и мюсюлмани заедно – сме почитали един и същи Бог и де факто изведнъж ще се окажем мюсло-християни..

D: Или християн-ислямисти...

М: Даа, и разбирайки това в един момент на Божествено вселенско откровение ще осъзнаем, че всъщност сме едно единно световно хоминидно съзнание, всички хора, нали, и че това свръх човешко същество, създадено по Божи образ и подобие, всъщност отдавна е заразено с вируса на себе-омразата, и тогава хората ще се хванем и ще гласуваме за Тръмп или Камачо – в крайна сметка

те са различни цветове на един и същи индивид – и ще се избомбардираме едновременно, веднъж и завинаги, и край. Така всички ще умрем!

D: Слушай, а може би всички ще осъзнаем с кристална яснота, подобно на онзи човек, който осенен от собственото си безмислие просто не излиза от вълните на Шкорпиловци, че няма смисъл и ще станем вкупом и като един ще тръгнем към морето, ще влезем вътре и ще се удавим...

M: Всички без тия от Люлин, които както вече остановихме са неподатливи към вселенски прозрения.

D: Да, разбира се.

M: Ама виж, то ако човечеството като един стане и тръгне към морето, разбираш, че ще има все

някой, например, заебан по средата на сибирската тайга, който...

D: Даа, ще бъде дълъг път...

M: Дълъг ами, и той ще се окаже последният човек на Земята. Няма ли да е яко? Някоя извънземна

цивилизация ще открие планетата след някакво време и ще долови историята на този човек – да кажем Сергей Иванович– останала запаметена в Записките на Акаша, реещи се непринудено в астрала, нали, и ще напише книга-бестселър за дългия самотен път към морето на лицето Сергей Иванович, Последният Човек на Земята.

D: Даам, ще последва и филм по бестселъра в 4-D...

M: О, боже...

D: Така де, или в 11-D, разбира се. Долавям потенциален проблем, обаче.

M: Какъв?

D: Ами с давенето. Щото все пак всички ще ходим да се давим в моретата, които са си краен брой, и за тия, които идват от вътрешността и са закъснели, може да не остане място на брега от трупове.

M: Еее, ми то има морски течения, риби, а-у... ще се е поразчистило за Сергей Иванович...

D: Е да де, може и така да е, но...

M: А и освен това не е задължително да се давим на едно и също място. Ето, примерно аз бих отишла не на Черно Море, ами бих тръгнала към Бяло.

D: Да бе, то всички българи по асоциация първо към Слънчака ще се насочат. Ще бъде егати гъча.

Освен това, ако ще се давя поради осъзнаването на вселенското безмислие, предпочитам да изкарам последните ци мигове в по-приятен климат.

M: Именно. Докато вървим към Бяло Море – аз знам няколко доста закътани плажчета, апорпо, чудесни са за целта, с гледка и всичко – ще имаме достатъчно време за разсъждения върху духовните уроци произлизащи от човешката предопределеност. Представи си, вървейки към смъртта заедно, а? Няма ли да е яко?

D: Прекрасно ще е!

M: Ама то така или иначе ние това си го правим по дефолт – какво е животът ако не продължителен път смъртта, а по този начин все едно ще сме изкарали интензивен курс по духовен растеж и де факто пак ще сме на далавера от цялата работа!

D: Ето, за това иде реч!

M: Аха.

D: Дааам...

M: Междувпрочем, за какво бяхме тръгнали да си говорим?

D: Ами за това, че си търся яке.

M: Ааа, вярно бе. Така, знам един два магазина на Пиротска, които можеш да провериш напът към билярда.

D: Аз на Пиротска си намерих едно, между другото, ама ми трябва второ мнение преди да дам 130 лева за яке.

M: Еми мога да го видя и да дам акъл ако трябва.

D: Чу-десно!