No Porn for Cuties

Доброто при алкохолизма са онези 18 часа на безвремие. Събуждането ти прелива в първата бира, още към десет часа; обядът ти се превръща в поредната порция етанол; времето се забавя, застива, към три часа вече си отвъд и те няма. Дори да оцелееш във вечерта, светът в своята слятост няма участие в личното ти битие. Всяка следваща чаша е все по-лека, по-естествена, няма я, не ги помниш, няма значение колко са всъщност. Ти си светът. Твоят свят. Няма кой да ти го отнеме. Хубавото на алкохлизма са онези 18 часа на безвремие. Безвремие, в което всяка мисъл потъва. Дори да ти хрумне нещо негативно, следващата чаша го отмива, то се приплъзва по повърхността на съвършенния ти нихилизъм и го няма. Няма болка, няма самосъжаление; всъщност, Бакхус постигна това, което Буда никога не успя – премахна самобичуването на Иисус, без да го лиши от прозрението на исихаста. Ти си недосегаем. Времето е гумено понятие. Надигаш глава, а светлината бавно обгръща остатъка от реалността – чиста к...

С Художника пихме до седем сутринта. По принцип планът не беше такъв; бях решила дори да не си показвам носа от вкъщи, тъй като идеята за розовите сърчица и гротескните плюшени мечета ме вкарва в ступор. Джей се обади, обаче, и измънка, че нямало кой да яде китайските му гъби по случай годината на Металния Тигър и аз взех, че отидох, подплатена с два литра вино, които в общи линии изпих сама. До тук стандартът си каза думата. Обикновенно с Художника пиенето върви гладко и напоително, а дискурсът тече в стил лорд Хенри и взаимно подклаждане на цинизмъа, който мисля като свойство основно ме привлича в него. Лошото беше разговорът. Говорихме си за любовта. Апропо, няма нищо по-достойно за съжаление от двама циника, които говорят за любов. Дотолкова внимават да не загатнат наличието на някакво чувство, различно от презрението, че през повечето време звучат направо извинително. Как беше изразът, циникът е всъщност обезверен романтик? Не знам дали присъдата ми се отнася с пълна сила и за нег...

Maybe all men got one big soul where everybody’s a part of. All faces are the same man, one big self. Everyone looking for salvation by himself. Each like a coal drawn from the fire.TRAIN V.O. Томи? Чуваш ли ме? Надявам се да ме чуваш… Вчера сънувах сън, трескаво златен, с много жега и пясък. А днес слънцето свети с особено усърдие, нищо, че е март. Мислите ми бавно оттичат по нагретия паваж. Сянка, спирка, хора, полъх на пролетен вятър иззад ъгъла. Вървя почти механично и мисля за вчерашния си кошмар. Затварям очи и пак се връщам там – припек, вечен и прашен, и магистрала през пустинята. Летя над пукащият се асфалт, яхнала Харлей (не, бебе, не знам кой модел, ти си по-наясно), с лъснали от пот ръце и избледнели татуировки. В това видение съм някъде далече, мисля си Аризона или ебем-ти-майката кой щат, но е по средата на нищото, толкова е тихо, че само асфалтът пука и вятърът пука, свистейки между изсъхналите ми устни. Прах. Ако не е прахта, ще си помисля, че съм в леярна. Междувременн...