С Художника пихме до седем сутринта. По принцип планът не беше такъв; бях решила дори да не си показвам носа от вкъщи, тъй като идеята за розовите сърчица и гротескните плюшени мечета ме вкарва в ступор. Джей се обади, обаче, и измънка, че нямало кой да яде китайските му гъби по случай годината на Металния Тигър и аз взех, че отидох, подплатена с два литра вино, които в общи линии изпих сама. До тук стандартът си каза думата. Обикновенно с Художника пиенето върви гладко и напоително, а дискурсът тече в стил лорд Хенри и взаимно подклаждане на цинизмъа, който мисля като свойство основно ме привлича в него. Лошото беше разговорът. Говорихме си за любовта. Апропо, няма нищо по-достойно за съжаление от двама циника, които говорят за любов. Дотолкова внимават да не загатнат наличието на някакво чувство, различно от презрението, че през повечето време звучат направо извинително. Как беше изразът, циникът е всъщност обезверен романтик? Не знам дали присъдата ми се отнася с пълна сила и за нег...
Коментари
Публикуване на коментар