#mementomori

Чичо ми бе едър мъж

Чичо ми се извисяваше

Когато бях малка, дланта му бе по-голяма от главата ми 

Чичо ми имаше особени очи

Светло сини

Приличаха на стъклени топчета

Или както ги наричахме децата - лимки

Чичо ми не говореше много

Ръмженето на се брои

Той можеше да строши черепа на агне с огромните си пръсти

От които капеше мазнина 

В тавата

Всеки път ме гледаше особено с особените си очи

Които бяха като стъклени топчета

Върху широкото му бяло лице

От другата страна на масата

Аз не пожелах смъртта ти

Макар че може би трябваше

Заради бялата ми рокля

Но кой си спомня след толкова много години?

Чичо ми имаше мъх по черепа 

И набола брада

Някъде около Габрово имаше и вила

Караше колелото си

Мълчеше

И ме гледаше странно със стъклените си топчета

Докато не се почувствах неудобно

и не се скриех в полата на майка си