...

Имам твърде много думи между паузите.

Така казват:

Задушавам тишината.

Имам изобилие от прилагателни

И жестове.

И ръкомахания.

Цели масиви от данни с дати, имена, събития,

Поучителни истории и теми за разговори.

Латински сентенции, цитати от Вонегът

                И ненаписани разкази.

И недовършени изречения,

Които оставят

Лош вкус в устата.

Задръстена мрежа от невронни връзки.

Имам говорен дефект.

Забелязал ли си?

Завалям някои думи от бързане

Особено когато са с Л по средата и

Трябва да успея да ги

Напъхам в потока

От единици и нули.

Който безспирно тече

На екран зад очите ми

И не ме чака

Да си поема дъх.

Понякога се задушавам

От многото думи

Със толкова много значения

Но с липса на смисъл,

Който като цяло се крие в безмълвието.